Славкова: В МВнР се наблюдава в сериозен мащаб реабилитация на сътрудниците на бившата ДС

Статията покрива може би първите 70 дни на правителството. Оценката, разбира се, е доста критична, защото това, което наблюдаваме всички и като гражданско общество, и като медии, и като анализатори, е, че въпреки явно оценените като от обществото като "спорни" назначения и номинации, правителството продължава, първо, да игнорира сигналите, които гражданското общество му изпраща, и второ, исканията на това гражданско общество за оставка.

Сигурна съм, че на кабинета не му липсва желание да работи до края на 4-годишния мандат, но едно е желанието на управляващите да управляват, а друго е желанието на гласувалите за тях и на тези, които не са представени в парламента, желанието на активното гражданско общество да бъде представлявано от дадено правителство.

Анализаторите са обърнали специално внимание на назначенията във "втория ешалон" на властта, който често остава по-незабелязан от медиите.

Те са важни, доколкото при определени министерства създават потенциал за сериозна манипулация. За назначенията или политически мотивираните уволнения, в т.нар. "втори ешалон" доста се говори. От анонимни източници и медийни публикации знаем за определени случаи в Министерство на финансите и Министерство на отбраната и т.н. Вторият аспект, на който обръщаме внимание, е така наречената "реабилитация на сътрудниците на бившата ДС", която се наблюдава в сериозен мащаб в МВнР. При министър Николай Младенов се стартира политиката на "Възобновяване на доверието на партньорите към нас чрез отстраняване на посланиците с доказана принадлежност към ДС", а в момента се наблюдава реабилитация на част от тези върнати тогава в централната администрация на МВнР посланици.

Третият аспект, който е изследван, е нагласата на гражданското общество.

Далеч сме от правенето на паралели между "красивите, умните, интелигентните" и тези, които могат да си платят сметките за ток, и онези, които не могат и не са "красиви, умни и интелигентни". Това, което казваме, е, че част от протестиращите през февруари са представени и на тези протести, но самата сплотяваща единица на сегашния протест е различна. Докато през февруари протестиращите излязоха всеки със своята лична сметка за ток, своята лична кауза, своето искане или по-скоро критика, сега те имат една обща кауза. За мен сегашният протест е признак на активиране на гражданското общество и на една своеобразна солидарност.

Всяка стъпка на правителството е следена много внимателно от гражданското общество и е малко вероятно те да се откажат, коментира Славкова:

Доколкото мога да преценя сериозната мотивация на протестиращите, мога да си представя, че протестите няма да спрат, докато правителството не подаде оставка. Според мен причината, поради която протестиращите отказват диалог с управляващите, е, че когато се прекрачи една граница, от там нататък няма връщане назад, възможност за компромиси и диалог. Може би компромис е възможен в един друг контекст, в който партиите почиват на едни трайни ценности и са градени трайно във времето. У нас тези условия тотално липсват.