сряда, 13 ноември 2013 г.

Центърът на София под полицейска обсада, жандармерия пази МВР

Центърът на София под полицейска обсада, жандармерия пази МВР

София, столицата на България, прилича на военна зона, предава в свой репортаж хърватската национална телевизия HRT. „153 дни постоянни протести, вчера бяха белязани с насилие пред сградата на парламента. Докато студентите се събират отново, в София са разположени невиждан брой полицаи – 10 000. Гражданите, които минават наоколо, са подложени на проверки. Полицията има съмнения, че насилието днес може да се увеличи, тъй като се очакват автобуси от други градове.”, разказва още екипът на телевизията.
Наблюденията им не са далеч от истината, защото към момента широкият център на столицата е пълен с полиция и жандармерия.
Мощна полицейска охрана е обградила и пази сградата на МВР, а всички улици наоколо са отцепени след като над 200 души се събраха в ранния следобед в градинката на църквата „Свети Седмочисленици” пред централния вход на министерството. Те протестират срещу проявите на насилие в сблъсъците снощи между органите на реда и демонстриращите пред парламента студенти и граждани.
На улиците покрай министерството има полицейски бусове, коли на жандармерията и живи вериги от полицаи, предаде БНР.
В градинката на църквата "Св. Седмочисленици" са разположени патрули на полицейското поделение "Сигма", опънати са и полицейски ленти.
Две полицейски водни оръдия са разположени в двора на Пожарната на ъгъла на улиците "Екзарх Йосиф" и бул. "Г. С. Раковски". Техниката, предназначена за разпръскване на големи струпвания на хора е от вътрешната страна на оградата, в двора, пред централния вход, уточни агенция “Фокус”. В района има засилено полицейско присъствие.
Сред протестиращите пред МВР преобладават студенти, които дойдоха откъм бул. „Цар Освободител” като вървяха в колона по средата на платното до кръстовището с ул. „Раковски”. Там бяха спрени от жива верига полицаи. Младежите насядаха по жълтите павети и запяха песни. По-късно направиха опит да преминат полицейската блокада, но не успяха. Заедно със студентите са и около 40 преподаватели от различни университети в страната, които носят снимки, запечатали сцени на насилие от вчерашните протести. Преподавателите издигат искания за търсене на съдебна и наказателна отговорност за полицаите, които са превишили правата си с употреба на сила.
По-късно протестиращите подготвиха и декларация,  адресирана до президента Росен Плевнелиев, министър-председателя Пламен Орешарски и до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчеви с искане да бъде изяснено кой носи отговорността за употребата на прекомерна сила спрямо протестиращите студенти и граждани, „за недостойното поведение на служителите на МВР и за нарушаването на академичната автономия на две български висши училища – Софийския университет и Художествената академия. В декларацията се отправя и предупреждение, че при липса на адекватна реакция за пресичане на репресивния уклон на органите на полицията, на който станахме свидетели вчера, ще се обърнем към Европейската комисия и Европейския парламент, за да поставим на тяхното внимание наличие на действия на правоохранителните органи в България, които поставят под въпрос демократичния правов ред”.
Участниците в протеста попълваха и сигнали до главния секретар на МВР и до вътрешния министър, че полицаи от снощните сблъсъци са били без отличителни знаци, а някои са носели и маски.
Към 16 ч. част от протестиращите пред МВР се отделиха и тръгнаха към парламента. Те бяха приветствани от ученици от частно основно училище „Граф Игнатиев”, които се показваха на прозорците и викаха: „Оставка”.
Преди протеста пред МВР, студентите се събраха пред  парламента в 11 ч., който вече бе обграден от нови плътни метални заграждения, след като снощи част от демонстрантите изтръгнаха в схватка с полицията предишните заграждения и блокираха с тях блокираха кръстовището пред Ректората на СУ.
Новите загражденията днес бяха облепени от протестиращите с антиправителствени плакати, хартиени тухли и послания.
Малко след 12 ч. около 20 студенти организираха „физзарядка” на полицаите като се втурнаха на бегом по "Цар Освободител" по посока "Раковски". Жандармеристи и полицаи с щитове бяха активизирани да ги пресрещнат, излизайки от пресечките на "Цар Освободител".
Не след дълго надбягването между студенти и полицаи се повтори. Полицаите с щитове отново излязоха, за да блокират пътя им. Протестиращите седнаха на земята и започнаха да им ръкопляскат.
Студентите пяха химна на България пред кордона полицаи. Част от протестиращите тръгнаха от парламента към Ректората, минаха през подлеза и застанаха от двете страни на булеварда с викове "Оставка". По-късно излязоха на платното на "Цар Освободител" и се наредиха в редица по осевата линия отново с викове за оставка.
Междувременно МВР пусна съобщение в стил „Търси се”. То гласи: "Във връзка с нерегламентираните протести на 12 ноември в столицата, МВР ще предостави на Софийската районна прокуратура всички данни и материали за нарушаване на обществения ред, законовите и подзаконови нормативни актове. Полицаите изпълниха задълженията си по охрана на обществения ред и опазване на сигурността на гражданите. Въпреки опитите за провокации, те успяха да овладеят ситуацията и предотвратиха ескалиране на напрежението", пише в съобщението.
В него се уточнява, че за хулиганство и неизпълнение на полицейски разпореждания 23-ма са задържани на 12 ноември в столични районни управления. При специализирана полицейска операция за издирване на извършители на противообществени прояви тази сутрин са задържани още 25-има.
 

вторник, 1 октомври 2013 г.

България профила

Карта на България
България, разположен в източните Балкани, е процес на бавна и мъчителна прехода към пазарна икономика след края на комунистическото управление.
A предимно славянско, православната християнска страна, България е родното място на кирилицата, която се създава в тях към края на 9-ти век след Христа.
За дълго време беше повлиян от византийската култура след това е била част от Османската империя в продължение на 500 години преди обявяването на независимостта си през 19 век.
След Втората световна война тя се превръща в сателит на Съветския съюз, но сега е страна-членка на ЕС и НАТО.
Прехода към демокрация и пазарна икономика след падането на комунизма не е било лесно и страната се стреми да повиши ниските стандарти на живот.
Rose берачБългария е основен производител на рози, които произвеждат розово масло, се използва в парфюми.

С един поглед

  • Политика : Неопределени избори май 2013 доведе до формирането на правителство на технократи
  • Икономика : България е една от най-бедните страни на ЕС. Организираната престъпност и корупцията са възпирани инвеститори и затрудни растежа
  • International : България се присъедини към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007. Тя не е част от паспорта зона, свободна на ЕС от Шенген
Профили на държавите, събрани от наблюдение на BBC
През началото на 1990 г. България бе разтърсвани от политическата нестабилност и стачки. Бившите комунисти бяха мощно влияние. Въпреки, че до края на десетилетието е по-стабилен, има малко осезаем напредък с икономическата реформа.
Според бившия цар на България, Симеон II, който бе премиер между 2001 г. и 2005 г., страната натиснат напред с пазарните реформи, предназначени да отговарят на европейските икономически цели.
Той постига растеж, имаше спад на безработицата от върхове на почти 20%, а инфлацията се под контрол, но доходите и стандарта на живот остава нисък.
Членство в ЕС
България не е сред страните, поканени да се присъединят към ЕС през 2004. Въпреки това, той подписа присъединяване към ЕС през април 2005 г. и се присъедини през януари 2007.
Официални представители на ЕС определени тежки изисквания за влизане, отразявайки опасенията си във връзка с корупцията и организираната престъпност.След серия от репортажи намерени, че българското правителство не е успяло да се справи с тези проблеми, ефективно, ЕС обяви през юли 2008 г., че е спиране на помощта на стойност стотици милиони евро.
През септември 2010 г. ЕС отново призова България да предприеме спешни действия за справяне с престъпността и корупцията, а по-късно през годината, Франция и Германия обявиха, че ще блокират България да се присъедини към Шенгенската зона за пътуване без паспорти, докато страната е постигнала "необратим напредък "в тази област.
Друга причина за триене е била атомната електроцентрала в Козлодуй, която осигурява над една трета от електроенергия в България.
На фона на опасения за безопасността на комунистическата епоха ядрени съоръжения, четири от шестте реактора в Козлодуй бяха затворени като цена за членството на България в ЕС, две от тях затваряне само минути преди страната да се присъедини към ЕС.
В опит да компенсира загубата на производството в АЕЦ и да се възстанови позицията си на основен износител на енергия на Балканите, България съживи плановете си за втора атомна електроцентрала, въпреки че те са били по-късно се задържа.
България участва и в две съперничещи газопроводни проекти: Южен поток Русия тръбопровод и на подкрепяния от ЕС газопровод Набуко.
Политическа криза
Spiralling сметките комунални свалиха консервативното правителство на Бойко Борисов през февруари 2013 година.Широкото обществено мнение, че високите цени на горивата са пряк резултат от прекалено уютен отношенията между правителството и чуждестранна собственост приватизирани монополи предизвика бурни протести.
Въпреки че г-н Борисов партия ГЕРБ спечели най-много места в изборите през май той не успя да постигне мнозинство и правителство на технократи, подкрепена от социалистите впоследствие бе оформен. Въпреки това, протестите срещу корупцията във властта, която свали правителството Борисов се появи да засили в рамките на новата правителство, ръководено от Пламен Орешарски.
Снимка на църквата Рождество на Пресвета Богородица (1834-1837) в Рилския манастир, на около 120km южно от столицата София.Основан през 10 век, Рилският манастир се счита за едно от най-важните исторически паметници на България

За българите и румънците - без предразсъдъци

За българите и румънците - без предразсъдъци

Все повече българи и румънци заминават за Германия в търсене на по-добър живот. Много градове не са подготвени за такъв наплив - и се оплакват шумно. В същото време експертите апелират да не се изпада в излишна паника.
Германският град Дуисбург е пред финансов колапс. Всеки разход в комуналния бюджет се подлага на проверка, за да се види дали е наистина необходим. От няколко месеца насам градът си има още един проблем: интеграцията на мигрантите от Източна Европа. Близо 19 милиона евро от бюджета на града са предвидени за реализирането на мерки, свързани с интеграцията на новопристигналите. Само че техният брой постоянно расте, а Дуисбург не може да си позволи да заделя още повече средства. Същото е положението в Дортмунд, Кьолн, Хановер, Манхайм и редица други германски градове.
Според анализ на Сдружението на германските градове, броят на т.нар. "мигранти по бедност" от България и Румъния се е удвоил в рамките на последните пет години - от 64 000 на близо 147 000 души. Обеднелите общини се опасяват и от вероятността, че ситуацията може да се влоши още повече, след като от 2014 година нататък гражданите на двете източноевропейски държави ще имат напълно свободен достъп до германския трудов пазар.
"Не виждам повод за паника"
Досега българите и румънците поемаха предимно към Испания и Италия. Но след като тези страни пострадаха сериозно от кризата, кандидат-имирантите се преориентираха към други държави. "Познавайки опита на Испания и Италия, не виждам повод за паника", казва проф. Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар и добавя: "Видяхме, че българите и румънците чудесно успяваха да се интегрират на трудовия пазар в тези две страни - най-вече в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, строителството и грижата за възрастни хора".
Според Брюкер, мигрантите не са натоварвали прекомерно социалните системи на приелите ги държави, защото безработицата сред тях е била по-ниска от средната за страната. Той обяснява още, че голяма част от пристигащите имат много добра професионална квалификация - според данните от преброяването на населението през 2009 година, 35% от имигрантите имат диплома за завършено висше образование. Затова проф. Брюкер не е склонен да приеме безрезервно воплите на някои германски градове и общини. Според него те дори извличат ползи от всички онези имигранти, които работят и по този начин вливат пари в хазната.
Кадър от Берлин
Проблемът обаче е в това, че високо квалифицираните чужденци обикновено си търсят работа не в Дуисбург, Дортмунд или Манхайм. Натам заминават предимно представителите на някои малцинства - например ромите. Те бягат от родните си страни, където нямат шансове за работа, а и са подложени на дискриминация и гонения.
"Нека им дадем шанс"
В градове като Дуисбург, където последиците от фалита на редица индустриални предприятия се усещат много силно, пришълците нямат особени шансове да започнат работа, но поне могат да си намерят евтин подслон - макар и в полуразрушени и изоставени къщи. "Що се отнася до интеграцията на тези хора, трябва да сме наясно, че ни се налага да започнем от нулата - нужни са места в детските градини, в училищата, нужни са здравни грижи, мерки за квалификация и преквалификация. Само така можем да ги приобщим към трудовия пазар", казва Лейла Йозмал, която отговаря за проблемите на интеграцията в Дусибург. Йозмал е на мнение, че са нужни най-вече проекти, които да подпомагат взаимното опознаване и разбирателството между чужденците и германците, за да не се стига до напрежения и конфликти. Нужна е също така европейска подкрепа, включително финансова.
Професор Брюкер предупреждава на свой ред за опасността от ширещите си клишета и стереотипи: "Ще стане много лошо, ако започнем да делим мигрантите на добри и лоши: добри са например испанците, а лоши - хората от България и Румъния". Най-важното, според Брюкер, е да се избягват всякакви предразсъдъци, а на пристигащите да се даде реален шанс - същия, какъвто имат всички останали.
Автор: М. Кох, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Там, където ромската интеграция не е утопия

Там, където ромската интеграция не е утопия

В Германия винаги е имало роми. Сега обаче - покрай притока на роми от България и Румъния, броят им непрестанно расте. Това води до конфликти - и до избуяване на прастари предразсъдъци. Но има и положителни примери.
Преди няколко седмици в полицията в Дортмунд постъпва следното обаждане: германско семейство, чиито съседи са роми, разказват на полицаите, че в един „подозрителен” апартамент влизали възрастни с по едно дете, а малко след това излизали без детето. Полицаите посетили въпросното жилище и установили, че става дума за... детски рожден ден.
Проблем са не ромите, а бедността им
Според журналиста Норберт Мапес-Нидек, който от години се занимава с ромската тематика, това е един от най-добрите примери за предразсъдъците, вкоренени в германското общество. Като кореспондент за Югоизточна Европа Мапес-Нидек често е пътувал из региона, срещал се е с много роми, включително в България и Румъния. Германският журналист е добре запознат с историята на този етнос, с положението на ромите в този край на Европа. "Проблем са не ромите, а бедността им", казва журналистът.
Никой не може да каже колко точно са българските и румънските роми, заселили се в Германия през последните месеци и години. „В Манхайм например в началото се говореше, че ромите са около 70% от всички новодошли имигранти”, казва Даниел Щраус от Съюза на ромите в провинция Баден-Вюртемберг. „Тези данни обаче не отговарят на истината. Ние направихме проучване и установихме, че ромите са не повече от 10% от всички новопристигащи чужденци”, казва той. Въпреки това обаче през последните месеци не спира да се говори за „проблема с ромите”.
При това интеграцията на ромите не е някаква утопична идея - доказва го успешният проект на една църковна организация. Заедно с ромски семейства тя ремонтира няколко изоставени къщи в берлинския квартал Нойкьолн . Междувременно там живеят не само роми, но и хора от други етноси. Проектът беше отличен със специална награда, защото предлага “образцово решение на проблема с интеграцията“.
Берлинският проект
Това е само един от берлинските проекти, свързани с ромската интеграция. Това лято кметството на града прие специален план за "включване на ромското малцинство в германското общество". Целта на плана е да разреши най-вече жилищния проблем, както и да осигури по-добър достъп на децата до образователната система. Освен това се предвижда до края на 2014-та във всички берлински квартали да има социални работници, които да подпомагат ромските семейства. Идеята е социалните работници да бъдат придружавани от хора, които говорят езика на ромите. Този берлински план е единствен по рода си в Германия. Брюксел дори вече отправи похвали към кметството.
Някои организации обаче се опасяват, че интеграционният план на Берлин ще "етнизира" проблема с бедността. Ако изведнъж се появят твърде много проекти, свързани с интеграцията на ромите, съществува реалната опасност представителите на този етнос да бъдат окончателно възприети като тежест за държавната хазна. Крайнодясната партия НПД дори вкара темата в предизборната си кампания. Един от лозунгите ѝ гласеше: “Пари за бабите ни, вместо за ромите!“.
Хилядите роми на Германия
“Точно поради тези причини планът ни е насочен не само към ромите“, казва Моника Люке, която отговаря за интеграционните въпроси в Берлин. Тя добавя: “Той ще обхваща всички мигранти, които се намират в подобно положение. Освен това трябва да се отбележи, че не всички роми имат нужда от подкрепа - някои от тях са много добре интегрирани.“
Малко известно е, че през 1960-те и 1970-те години в Германия се заселват десетки хиляди роми - гастарбайтери от Югославия. “Никой не би ги разпознал. Те са отлично интегрирани“, казва журналистът Норберт Мапес-Нидек.
“Никой не ги разпознава“ - това важи и за всички онези роми, които живеят в Германия от столетия. Предполага се, че днес те са около 70 хиляди. И те обаче, подобно на новодошлите роми от Източна Европа, често стават жертва на предразсъдъци и дискриминация. От страх много от тях не признават, че са роми.
Автор: А. Грунау, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

За да не напускат България

За да не напускат България

Честването на 125-годишния юбилей на най-старото българско висше учебно заведение - СУ “Климент Охридски”, е повод да обърнем внимание на причините за провалите и успехите на днешното българско общество.
Тържествата и мащабните академични прояви по повод 125-та годишнина на най-старото висше учебно заведение в България - СУ “Св. Климент Охридски”, съвпадат с доклада на ЕК за конкурентноспособността, който съдържа множество тревожни данни: инвестициите в българското образование съставляват едва 3% от БВП, което е почти два пъти под средните 5,6 на сто за ЕС. Освен това се наблюдава “свръхпроизводство” на хуманитаристи и остър недостиг на инженерни кадри.
Образованието!
Докладът на Европейската комисия е допълнен и от данните на различни икономически центрове, които дават видим превес на практическите специалности, без да отчитат значението на важни интелектуални и научни центрове, най-авторитетният сред които несъмнено е Софийският университет. “Цяла България знае, че Софийският университет е най-старото и престижно висше учебно заведение, че в него работят и преподават едни от най-известните български учени и изследователи в различните области на човешкото познание. Напомняме го обаче отново, за да заявим публично, че един от най-важните приоритети на днешното ни общество трябва да бъде образованието. За съжаление в момента то е превърнато само в раздел на различните партийни програми и е по-скоро обект за политически флиртове, отколкото сфера на реални политики в различните нива на цялостната му система”, категоричен е доц. Георги Вълчев, ръководител на Координационното бюро за честването на 125-годишнината на СУ.
Липсата на визия за цялостния процес и реализация ни изправя пред един от най-същностните въпроси: за взаимообвързаността между средното и висшето образование. СУ се стреми да го решава успешно, категоричен е доц. Вълчев, като се позовава и на конкретни примери. “Живият и непосредствен контакт със средното образование е изключително важен. В тази връзка бих припомнил, че Софийският университет възниква първоначално като висш педагогически курс и много бързо прераства в нормален университет. Една от най-важните задачи пред него е била - и все още е, да подготвя високо квалифицирани преподаватели за нуждите на средното и началното образование. Не е тайна, че в близките години немалка част от уважаваните и опитни учители ще навърши пенсионна възраст и ще има правото да излезе в заслужен отдих. Някой ще трябва да ги замести и тази нова генерация трябва да е много добре подготвена, да може да използва най-съвременните начини и средства за преподаване, да увлича децата и младежите, да им дава възможност да се развиват като пълноценни личности. Не по-малко отговорна е задачата да създаваме възможности за повишаване на квалификацията на преподавателите в българските училища. Университетът предлага разнообразни форми за следдипломна квалификация, специализации, по-тясно профилиране чрез различни магистърски програми“, посочва доц. Вълчев.
Софийският университет е създаден през 1888 година
Колкото повече, толкова по-добре
“В момента разработваме програми и полагаме основите за стартиране на дистанционно обучение”, продължава доц. Георги Вълчев. “Съвременният свят е твърде динамичен, знанието и науката в световен план се развиват изключително бързо, което налага необходимостта преподавателите да полагат непрекъснати усилия за своето усъвършенстване. Разбира се, от изключително значение е и работата с учениците. Нека припомня факта, че две елитни гимназии - националната природо-математическа и тази за древни езици и култури, са със статут на лицеи към Софийския университет. Университетски преподаватели се включват непрекъснато в екипите на националните олимпиади по различни учебни дисциплини, участват в подготовката на националните отбори, които прославят България на всички световни форуми”, изтъква доц. Вълчев.
Как да ги задържим?
С образованието, получено в най-старото висше учебно заведение, хиляди млади българи напускат страната и се реализират в чужбина. Как и с какви перспективи да задържим добрите си специалисти тук, способни ли сме като общество да им предложим възможности за развитие, само въпрос на финансиране ли е - или и на правилна образователна политика? Проф. Георги Каприев, учен с международна известност и дългогодишен преподавател по средновековна история и философия в СУ, не е оптимист: “Българското висше образование не прави нищо за привличането на талантливите, амбициозните деца, не прави нищо, за да ги задържи в България. Българското висше образование е заинтересовано да съхрани щатовете на ВСИЧКИТЕ си преподаватели. Като добавим флиртовете със студентите (от типа ‘‘добър 4‘‘), явните и скритите корупции (напр. продажба на собствените “шедьоври”, за да може изобщо да се вземе съответният изпит) и т.н., отговорът гласи: ние прогонваме децата си от българските университети, дори в тях да преподават световни светила.”
Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

От редакцията - за казуса ''Барух и Бедров''

От средата на септември в редица български медии се води дискусия за работата на Дойче веле (ДВ). Повод за тази дискусия е решението на Дойче веле временно да замрази сътрудничеството с двама автори, които работят на хонорар.
Те са автори на коментари за уебсайта на  Дойче веле на български език. Българските медии информираха обществеността за решението на Дойче веле и оповестиха, че не го приемат.
В публикациите на Дойче веле многократно е ставало дума за нарастващата медийна концентрация и за скритото влияние, което се упражнява върху формирането на общественото мнение в България. По темата са публикувани аналитични материали, коментари и прегледи на печата. В този контекст многократно е ставало дума и за Корпоративна търговска банка (КТБ) в София.
В края на август 2013 година КТБ изпрати дълго писмо, в което обвинява Дойче веле, че води целенасочена кампания срещу банката и срещу председателя на Надзорния ѝ съвет Цветан Василев. Критиката се базира на различни публикации на уебсайта на Дойче веле на български език.
Дойче веле провери тези обвинения в унисон със съответните процедури. На външен изпълнител бяха поръчани преводи от български на немски на визираните публикации. В хода на тази проверка стана ясно, че видимо са налице различни схващания за журналистическите стандарти на Дойче веле. Така например тонът в някои от коментарите би звучал необичайно в германски медии, но като имаме предвид разгорещения медиен дебат в България, този тон е част от всекидневието там.
В крайна сметка бяха установени някои професионални пропуски, които не са в унисон с правилата на Дойче веле. По темата КТБ например не е било поискано становището на самата банка. Ръководителят на Българската редакция призна тези пропуски и пое отговорността за тях. В същото време той очерта бъдещите мерки, които ще предотвратяват повторението им.
Независимо от реакцията на КТБ, Дойче веле и занапред ще публикува журналистически материали за банката и за председателя на Надзорния ѝ съвет.
На 13 септември в писмо до КТБ Дойче веле категорично отхвърли внушението, че води „целенасочена политика” или „кампания” и подчерта своята независимост като медия. Част от тази независимост са и коментарите с акцентирана гледна точка, които не са нещо необичайно в публичната дискусия в България. В писмо от 19 септември КТБ съобщи на Дойче веле, че от страна на банката недоразуменията са разчистени. В своето заседание на 20 септември Надзорният съвет на Дойче веле разгледа случая и одобри позицията и действията на Дойче веле.
Вече от десетилетия  Дойче веле е важен глас в България, който се цени заради неговата независимост. За българския медиен пазар е характерна висока степен на концентрация, много медии са поляризирани между различните политически лагери.
Благонадеждността, спечелена благодарение на независимостта, е най-голямото богатство на Дойче веле.  Дойче веле не може да си позволи да бъде инструмент на която и да било групировка и да бъде използвана във вътрешнополитическите сблъсъци. Това важи за всички краища на света, където присъства Дойче веле.
С цел да гарантира качеството на своите публикации, през последните години Дойче веле редовно провежда обучения на своите сътрудници в съответните страни. Кореспондентите на Българската редакция също бяха запознати с правилата за работа.
Дойче веле приключи вътрешната проверка на българските си публикации за КТБ. В близките дни представители на 
Дойче веле, които носят програмна отговорност, ще посетят София и лично ще разговарят с двамата автори за различните възможни възгледи относно това каква трябва да бъде журналистиката и за бъдещото сътрудничество с тези автори. 
Дойче веле се стреми към решение, което удовлетворява всички участници в този разговор.
Дойче веле

Кой ще купи българските ниви?

Кой ще купи българските ниви?

От 2014 гражданите на ЕС ще могат свободно да купуват земеделска земя в България. Вместо обаче да се води смислен дебат по темата, българите не престават да повтарят как "чужденците ще изкупят нивите в страната".
При присъединяването на България към ЕС в страната беше наложен седемгодишен мораториум върху продажбата на земеделска земя на чуждестранни физически лица. Срокът му изтича на 1 януари 2014. От тази дата нататък гражданите на ЕС ще могат свободно да закупуват парцели в България. Подобни сделки досега бяха възможни само за юридически лица.
През последните седмици мнозина надигнаха глас срещу отпадането на мораториума. Българските фермери например настояват забраната да бъде удължена. От "Атака" пък излязоха с конкретно предложение за нов срок - според представителите на тази партия забраната чужденци да купуват земя трябва да остане в сила до 2020-та. Опасенията им са, че "може да се стигне до масово изкупуване на земеделска земя от чужди инвеститори".
Факт е, че в България цената на земеделската земя все още е много по-ниска, отколкото в Централна и Западна Европа. Известно е и обаче следното: в последно време инвестициите в земеделски земи загубиха част от своята атрактивност.
Досега в земеделския сектор в България са инвестирани едва 0,5% от 22-та млрд. евро чужди капиталовложения, привлечени през последните две десетилетия в българската икономика. Част от направените инвестиции обаче вече се изтеглят поради инкасираните загуби, свързани с огромните разходи и слабите реколти. Достатъчно е да споменем провала на първия проект за обработване на земи в Северозападна България с китайски държавни капитали. Същевременно броят на дребните селскостопански производители в страната непрекъснато намалява. Едва 5% от тях са млади фермери на възраст до 35 години, което е три пъти по-малко от средния показател за ЕС. Всичко това се случва на фона на застаряващото и умиращо българско село.
"Навремето един от мотивите за налагане на мораториума бе да се стабилизира цената на обработваемите площи на равнища, които са близки до средноевропейските. Това не се случи независимо от ръста на цените (3 пъти от 2007-ма насам – б.а.). Освен това изпълнението на европейската Програма за развитие на селските райони в България, която трябваше да подобри жизнения стандарт, да обнови инфраструктурата на обширни западнали краища и да създаде нови работни места в селата, беше отчетено като крайно незадоволително", казва бившата евродепутатка Петя Ставрева, лидер на партия "Обединени земеделци".
Нейната партия не е против това чужди граждани да могат да придобиват земеделски земи, но настоява за въвеждането на правила, които "да предпазят най-ценния български ресурс от възможни спекулации". Ставрева цитира информации на български браншови организации, според които в Испания съществувало например следното правило: на чужденци да се продават не повече от 15% до 20% от земите в отделните землища. В Латвия пък този дял достигал 50%. "Ние не сме против продажбата на земя на чуждестранни граждани, но настояваме за дебат, на който да се чуят предложенията на експерти, собственици и арендатори за изработването на правила, които да смекчат последствията от вдигането на мораториума. Остават само три месеца, а институциите мълчат", изтъква лидерът на "Обединени земеделци".
Страхът на българите е неоправдан
"От удължаването на мораториума за продажба на земеделски земи интерес имат единствено крупните арендатори и фондовете за изкупуване на ниви на безценица. И понастоящем регистрираните в България търговски дружества на чужденци могат да купуват неограничени количества земеделски земи, но интересът на задграничните инвеститори към българското селско стопанство е символичен", изтъква икономистът Красен Станчев.
Инвестициите в земеделието вече загубиха част от атрактивността си
Според него, евтинията на българските ниви е само привидна. "Всъщност инвестициите в българското земеделие са скъпо начинание. Разходите, които са нужни, за да се превърнат българските ниви в ефективно средство за производство - за различни мелиорации, механична обработка, торове и препарати - надвишават минимум 2-3 пъти цената на декар обработваема земя. В тези сметки не влизат и още по-сериозните харчове за създаване на нови трайни насаждения. Според едно изследване на Института за пазарна икономика, капиталовите разходи на ползвателите на земеделски земи в България са относително най-големите в целия Европейски съюз и влияят негативно на конкурентоспособността на българското земеделие", обяснява икономистът.
Красен Станчев не е съгласен с тезата, че навлизането на чужди инвестиции в българското земеделие било начин за заграбване и изнасяне зад граница на европейските субсидии, които изначално били предназначени за подпомагане на българските фермери. "Всъщност субсидиите отиват в ръцете на български граждани и фирми, които са огромното болшинство от арендаторите в страната. Именно това е една от причините за разцвета на зърнопроизводството, при което механизираното засаждане на огромни площи с бързооборотни насаждения води до най-ниските цени за усвояване на европейските плащания за единица обработваема площ. Целта на привържениците на продължаването на мораториума е тази ситуация да остане неизменна години наред. Дребните производители няма да спечелят нито от вдигането, нито от оставането на мораториума в сила", убеден е Станчев.
Що се отнася до ситуацията в другите страни-членки на ЕС, Красен Станчев казва: "Въпреки че в нито една от новите членки на ЕС мораториумите върху продажбата на земеделски земи за чуждестранни физически лица не бяха удължени, в Полша, в Унгария, Чехия или Прибалтика не се забелязва наплив от задгранични купувачи на ниви. Сегашните управници в София обаче ще направят всичко възможно да оставят мораториума в сила, което е лоша прогноза за перспективите пред земеделието и собствениците на земеделски земи в България."
Икономистът дава още няколко примера: "В Гърция има политика, ограничаваща придобиването на земя от чужденци, но тя засяга само крайграничните райони. В Турция пък от времето на султаните действително съществуват разпоредби, които не забраняват продажбата на ниви на чужденци, но практически я обезсмислят с предвидените административни лабиринти."
Турците ще изкупят българските земи?
Според икономиста, страховете, че "турците ще изкупят българската земя" са неоправдани, защото България прилага реципрочни правила за граждани на страни извън ЕС, които биха искали да закупят земи в страната. "Ако техните правила уронват възможността на български граждани да направят същото в държави като Турция например, тамошните административни ограничения автоматично се пренасят върху желаещите да закупят българска земя турски граждани", уверява икономистът Красен Станчев.
Според него падането на мораториума няма да доведе до нов имотен балон с чуждо участие, подобен на този след строителния бум в българските курорти. "В сегашната криза няма да се намерят кандидати за подобна авантюра, в която липсват дори красиви гледки към плажове и ски-писти", посочва Станчев.
Той и бившата евродепутатка Петя Ставрева са убедени, че европейските програми за българските селски райони трябва да бъдат преосмислени, за да се подобри достъпът на дребните земеделски производители и селските общини до тях.

DW.DE